Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е завършил училище. Безгрижието
свършва и всеки поема по своя път, където сам трябва да решава бъдещето си. Сбогуването
с това време през различните години е различно. Раздялата с училището, учителите
и приятелите, с които е бил години наред, е вълнуващо събитие. Абитуриентският
бал наистина е едно преживяване.
Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник или в деня на абитуриентския
бал човек символично преминава в зрялата си възраст. В която се очаква и по-зряло,
умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо,
първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския
бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят
точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш
си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно
повече първосигнални глупости за единица време. Всяко следващо поколение обаче
сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували
поколенията от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, ще се опитаме да
обрисуваме в следващите редове.
В годините на социализма абитуриентският бал е ознаменувал превръщането на униформените
какавиди в пеперуди, краят на училищното еднообразие, потискащата дисциплина,
престилките и белите гуменки. Балът е бил празник на свободата и свенлива демонстрация
на еснафската представа за шик.
През 60-те години като традиция преди празничната абитуриентска вечер започнали
да се налагат серенадите под прозорците на учителите. Те се правели няколко вечери
подред и завършвали непосредствено преди бала. Песните за любимите учители се
пеели на живо от абитуриентите в съпровод на китара. Тогава в почти всеки клас е имало поне по един китарист. След серенадата
абитуриентите са били канени от своите вече бивши преподаватели на почерпка, която
е изключвала алкохол. Във всеки град традицията е била различна. В по-малките
градове серенадите на зрелостниците са се съхранили през годините, въпреки превратностите
на времето.
В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени
ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът
прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи,
а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно
в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло
да завърши средното си образование.
Година преди бала родителите започвали да търсят оригинален плат и обувки за
своите деца. За тази цел ходели на екскурзия в ГДР, Чехия и Румъния. В Бургас и Варна например се използвали връзки с моряците, които пътували до
Италия, Франция, Англия, да им внесат нещо «по-така».
Безценни били познанствата с тексимаджиите или с хора работещи в чужбина. От
провинцията най-често пътували до София, за да си набавят дрехите за балната нощ
от ЦУМ, ЦНСМ, фирменият магазин на завод „Витоша”, заедно с други елементи от
облеклото, като обувките и чантата. През 70-те си било „гъзария” момчето да носи костюм конфекция от варненския
завод „Дружба”, който бил най-реномирания производител на мъжка мода по това време.
Любопитен факт е, че след появата на филма „Сбогом приятели” през 1970 г., той става истински хит
сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на
героините от филма.
В повечето случаи самите дрехи за празника се шиели специално. Не от желание
да си различен от останалите, а просто защото конфекцията по магазините била дефицит.
За модели се ползвали, кройките от апокрифните списания ”Бурда” и „Некерман”,
както и източногерманското „Прамо”. Популярните платове за рокли са били жоржет,
тафта, шантунг, кадифе с тафта, гладко кадифе, естествена коприна и разни изкуствени
и крепирани тъкани. През 60-те много актуално било в плата да има вградена сребърна
нишка. През 80-те са били много на мода сребърните и златистите платове с втъкано
ламе. Наблягало се е на бялото и на розово-цикламената гама.
В средата на 60-те години в деня на бала момичетата били облечени според тогавашната
мода с дълги до коляното рокли, ушити от изкуствените модни немачкаеми полиестерни
коприни, найлони и дидерони, рожба на новата химия. Косите им – вдигнати в класически
кок или с тупирани прически за обем тип «купа сено». Момчетата носели тесни панталони
«кюнци», яките на ризите били високи, а вратовръзките – тесни и дълги, тип «въже»,
съвсем като на кумирите им от «Бийтълс». Само в прическите не можели да докарат
дължината на косата на своите идоли Джон Ленън, Пол Макартни и особенно на Ринго
Стар, защото до последния ден били подстригвани старателно, според правилника
на училището.
.jpg)
Абитуриентките балансирали за първи път в живота си на силно заострени обувки
с ток над 10 см. Прическите били с букли, падащи до раменете, с втъкнати коронки
от изкуствени камъни или цветя. И тогава девойките предпочитали белия и синия
цвят. Задължително се шиело и манто за по-хладно време. Въпрос на чест за всяка
уважаваща себе си абитуриентка било да се спретне в минижуп за бала. Гримът бил пестелив и ненатрапчив. Младите дами ползвали полските парфюми като
«Бич Може» («BicMoze»), чийто основен аромат наподобявал на «Chanel 5» «MitsoukoGuerlaina».
Други парфюми за времето били «Алиция» и «Беата». Те, заедно с крема «Нивея»,
се продавали през лятото на черно по плажовете от полски курортистки. Линията
около очите се подчертавала с черен молив.
Под овациите на родители и приятели абитуриентите дефилирали по главната улица
и се отправяли към най-представителния ресторант в града. Елитните гимназии си
имали своите особености. Понеже момчетата в класа са били по-малко, са имали честа
да бъдат заобиколени от много девойки. Случва се да съпровождат по няколко дами на бала плюс класната.
През 60-те и до края на 70-те още я е нямало практиката кавалерът да вземе момичето
от дома му и да го отведе на бала. То в повечето случаи е нямало и с какво да
го отведе – колите са били сравнително рядък лукс, а абитуриентите масово се придвижвали
пеша до заветната дестинация. Въпреки това от края на 60-те някои от абитуриентите използвали колите на родителите си, за да бъдат откарани
до ресторанта. През 80-те това вече се превърнало в по-масова практика.
Баловете от онова време са били доста по-скромни на фона на сегашните избухвания. През 60-те години в по-малките
градчета те са се правели дори и в училищния стол. Основната част от събитието,
разбира се се е случвало в ресторанта – обикновено най-хубавият в града. По масите
се е леел алкохол, абитуриентите за първи път пушели цигари, без да им се налага да се крият от своите учители. Вечерята е
била ала Балкантурист, но на кой ли му е пукало за нея, важно е купона да е на
макс. Празничната вечер е била съпътствана с непрестанни наздравици, правели са
се снимки, а веселбата преминавала в танци и песни до зори… или докато не си тръгне
оркестърът. Да, музиката най-често е била на живо, плочите са рядкост и пристигали
от чужбина. Забранените през 1964 година у нас туист и рок енд рол се играели,
но в поредица от народни хора. Музиката и песните на модерните за това време «Бийтълс»,
«Ролинг Стоунс» и Елвис Пресли се изпълнявали от музикантите в ресторанта на български
език.
Музикалното оформление се състояло предимно от българска естрада. През 70-те
Лили Иванова и Емил Димитров вече са на върха на славата си, популярни са и Йорданка
Христова, Борис Годжунов и Богдана Карадочева. Тук-там по баловете се прокрадвали
и любимата за младежите и девойките западна музика, които младите иначе не спирали
да въртят в домашни условия на култовите магнетофони „Мамбо”. През 60-те абитуриентите
танцували румба и по-бързите туист и шейк. Вихрели се буйни танци часове след
полунощ. За доброто им настроение най-често се грижел най-добрия оркестър в града.
Края на 70-те и 80-те вече е времето на диското. Звучали песни на «АББА», «Бони
М», «Смоуки», «Блонди». На балната вечер в повечето случаи били канени всички
учители, които са преподавали на абитуриентите. Изключително голяма гордост и
признание за всяка абитуриентка било да бъде избрана за Мис Абитуриентски бал
от своите съученици.
Имало ли е Мистър не е ясно, пък и е имало случаи, когато всички момчета са изглеждали еднакво
– с остригани нула номер глави след заповед на директорката, разгневена от издънка
по време на бригада. Към дамите строгата педагожка би могла да е по-благосклонна
като им разреши да пуснат по-дълги коси, за да се получат абитуриентските прически.
През 70-те например безспорният хит в коафьорското изкуство е силно тупираната
прическа тип „купа сено“ или „кошер“.
През 70-те освен в най-изисканите ресторанти на града, в по-големите градове
абитуриентските балове се организирали и в огромни помещения, които побирали випуски на няколко големи училища в града.
Така например за тази цел в Бургас се ползвала спортна зала „Изгрев”, Младежкия
дом, във Варна – ДКС, а в София зала „Универсиада”. През 80-те хит сред столичните
зрелостници било да организират бала си в НДК.
В залите имало естради, на които се редували да свирят и пеят състави и поканени
певци. За програмата идвали специално поканени известни певци и актьори. Артистичните
програми били организирани от окръжните комитети на Комсомола, които са избирали
гостуващите артисти и са им плащали за изнесената от тях програма.
Програмата на масовото веселие често обаче не завършвала в ресторанта. През 60-те
за старозагорските абитуриенти например е било популярно да изкачват през нощта
стръмния хълм над града Аязмото и да играят хора на върха. Момичетата за първи
път в живота си обували популярните тогава лачени обувки със 7–8-сантиметрови,
тънки като игла токчета, затова слизането надолу било по чорапи. За щастие през
70-те на мода вече са били обувките с платформа. Софийските зрелостници обикновено
завършвали купона в Борисовата градина (тогава Парк на свободата), пловдивчани
се качвали на Альоша, а бургазлии и варненци посрещали зората на морския бряг.
От средата на 70-те и през 80-те хит сред бургаските абитуриенти става Слънчев
бряг. А през 80-те почти е нямало училище в града, което да не си организира т.нар.
втора абитуриентска вечер в курорта. Шиел се и специален тоалет за нея. Някои
успявали да влязат с връзки и в нощния Бар Вариете, намиращ се в лъскавия курортен
комплекс. Когато призори всичко приклювало, младите хора развеселени се отправяли
към спирката да чакат най-ранния автобус за Бургас.
След запомнящата се за цял живот вечер, абитуриентите нагазвали в бурното море
на живота. Следвали матурите, казармата за момчетата, кандидатстването в университет
за едни, сватба за други. Животът продължавал, но преминал на нов коловоз.
Източник: socbg