Пари на време ли, ами после?

“Пари на време, пари на време

и морето до колене” …

Строфа от популярна реклама, която дори децата на площадките тананикат. И не е учудващо, като знаем колко време прекарват пред телевизорите. И че тази и други подобни мелодийки се въртят по всички ТВ канали във всеки рекламен блок! Впечатляващо. Но заради какво?

Дали заради това, че бързо и лесно могат да се вземат пари, за чието връщане няма и дума. То остава на заден план, някъде в необозримото бъдеще.

Или заради „впечатляващият„ начин да затънеш в борчове, харчейки парите за красиви меркантилни жени, които можеш да “имаш” само, ако ги заведеш да се цамбуркат на Хаваите?

Оставяме отговорът на тези въпроси на вашето въображение. И въздъхваме облекчено, че този вид реклами все пак бележат някакво „израстване“, тъй като Господинът, продаващ целувки на колежките срещу 10 лева, а на колегите безплатно, остава в историята.

Изобщо, рекламите за бързи кредити никнат като гъби след дъжд на най-невероятни места – стълбове, зидове, кофи за боклук, огради, транспортни спирки.

Интернет отдавна е тяхната предпочитана територия, а в YouTube сме принудени дори да изслушаме още веднъж някои от тези вулгарни покани за бърз кредит преди да чуем любимото си парче. Ако не изтрайваме тази агресия, то поне онлайн можем да ги прекъснем на 5-та секунда.

Естествено идеята на рекламите е да ни показват щастие, красота и домашен уют. Кой човек не мечтае да разреши всички свои проблеми и да няма тревоги за финансовото си състояние.

Решават ли обаче лесните пари, проблемите? За повече яснота по този въпрос се обърнахме към специалистите.

“Осигуряването на стабилност и сигурност за семейството и за хората, които обичаме е естествен стремеж в нашия живот, без значение дали се отнася за разрешаването на краткосрочни или дългосрочни проблеми, или пък за подобряване на обстановката в дома. Посланието на рекламите ни дава сигурност по отношение на контрола. Част от хората са много по-спокойни и уверени, когато вярват, че погасяването на натрупаните задължения няма да представлява проблем за тях в бъдеще”, коментира пред “БАНКЕРЪ” психологът Ренета Минчева.

Разбира се не винаги нещата се случват по този начин. Много хора, изпаднали в нужда, поради една или друга причина, се доверяват на рекламните послания и получават желаната „помощ“ без да правят почти нищо.

“Така обаче могат да попаднат в омагьосан кръг. Нуждаещият се тегли един заем, за да погаси друг или за да издължи лихви или да плати натрупани сметки… или за нещо друго. Обещанията за лесно погасяване и пълен контрол над процеса на връщане – с минимални лишения, но ненарушаващи хармонията на ежедневието, тласка много хора да прибягват понякога до необмислени и импулсивно взети решения”, допълва Ренета Минчева. А, колкото по-силна е емоцията, която изпитваме, толкова по-убедени сме в мислите си в дадения момент и в конкретното събитие, което желаем да се случи, категорични са специалистите.

Но импулсивните решения понякога могат да ни поставят в ситуации, които са трудно разрешими. И в начина ни на живот да настъпят редица промени, свързани с натрупаните финансови задължения и попадането в кръга на “вечния длъжник”.

Според експертите постоянното напрежение и тревожност за погасяването на вноската за следващия месец завишават нивата на стресовите хормони. Мозъкът ни разпознава проблемите като опасност и произвежда по-високи стойности на адреналин и норадреналин в нашето тяло. Продължителното преживяване на това състояние крие редица негативни здравословни последици. Промяната на хормоналния баланс в тялото ни има ефект и върху начина, по който мислим и чувстваме.

“Продължителното излагане на силен стрес и сблъскването с трудно разрешими проблеми може да ни постави в чувство на безизходица от проблемите ни. Човек започва да търси вината в себе си и така рискува да задълбочи състоянието си на тревожност. Постоянните самообвинения или негативни мисли обаче влияят на поведението. И така човек може да изпадне в депресивно състояние, а ако не обърне своевременно внимание на този проблем, понякога завършва с успешен суициден опит”, обясни още Ренета Минчева.

Психологът уточни, че всичко това не означава, че тегленето на кредит би довело до депресия, но е “необходимо да се стремим да вземаме своите решения по най-подходящия начин за нас и с ясна идея за последиците от тях”.

КАРЕ:

Добре е да знаем, че:

Бързите кредити са бързи, не само защото се отпускат светкавично, но и защото трябва да бъдат върнати… бързо. Краткото време, в което кредита трябва да бъде погасен се отразява и на лихвите, които съответно са по-високи от тези при традиционните потребителски кредити, отпускани от банковите институции.

Както в.”БАНКЕРЪ”, неведнъж писа има много разлики между познатите ни бързи кредити, предлагани от небанковите институции и експресните заеми на банките. Те са главно по отношение на размера на кредита. При небанковите институции сумите започват от 100 лв., докато при банките долният праг обикновено е сравнително по-висок.

Начинът на заявяване също се различава. В повечето случаи небанковите институции са специализирани в отпускане на кредити онлайн. Има банки, които предлагат подобна услуга, но при повечето втората стъпка, след заявявката през интернет, е посещение на гише.

Банките обичайно изискват получателят на парите да работи и да има стаж от поне 6 месеца. При фирмите за бързи кредити обикновено е необходима само лична карта и навършено пълнолетие.

Условията на банките се различават от тези на небанковите институции и по отношение на прозрачността на цената на кредита. Банковите институции съобщават, каква е лихвата за дадения период, докато фирмите за бързи кредити обичайно информират клиентите си само, колко пари дължат за седмицата или за месеца.

Ако не сме наясно какво точно дължим, можем да погледнем годишният процент на разходите (ГПР), който може да ни ориентира най-добре за цената на кредита.

Важно е да уточним, че по закон ГПР не може да надвишава 50%. Практиката показва, че банките традиционно отпускат заеми при по-нисък ГПР от законоустановения максимум, докато при фирмите за бързи кредити той често се движи около границата на 50-те процента.

Източник: Дневник