“Потулената истина за Спартак – синът на Родопите!

alt=””>Родните ни историци и политици системно заличават от народната памет спомена
за този героичен тракиец, роден по нашите земи…

Летим към чуждото, пълзим към родното.

Да произнесем историческата диагноза: Българската болест се казва лотофагия.
Да изядем лотоса – с неговия цвят и сладък плод, да се затрие паметта ни, да не
искаме вече да се върнем в Родината си. Да проследим името на Спартак и да видим
как го заличаваме от паметта си.

През І век пр. н. е. един римлянин е написал на латиница: „Родопите са вулкан, който не знаем кога ще избухне. Тук винаги се надига сянката на Спартак”. Сякаш „историческо цунами” отнема нашата история. Уж най-реномираните ни историци
са писали нашата история. Но разгърнете двете издания на „Кратка история на България”
– в едната няма нито ред за Спартак, а в другата са изписани само 7 реда. Сами
изтриваме величието на прежните ни дни и векове.

Питам се, защо и Спартак, предал такава сила на българския народ, подобно на
Орфей, тъне в забрава. Кой е той, кога е живял, кога и къде е роден, къде се е
сражавал с римляните? Кои са двете му пленничества? Имал ли е жена, сестра, дете. Как се развива пълководческият му гений, та от 78 избягали
гладиатори Спартак да обедини 120 000 войска и в Римския сенат да прозвучат думите:
„Отечеството е в опасност. Спартак е пред вратите на Рим!”

А Спартак е воювал не само на запад. Той е достигнал от Родопите до Черно море.
И заедно с тракийския водач Митридат VІ Евпатор завладяват Боспорското царство,
достигат до Колхида и Кавказ, връщат се до Мала Азия и това е една от най-големите
саги за храброст. Митридат се самоубива в сраженията със Сула, а раненият Спартак
става пленник, но избягва след кратко време, връща се в родния си край Родопите,
сражава се със 100 000 римски войници в Тракия, брани Дионисовия храм в Родопите,
защитава древната столица Бесапара – още неразкрита (между Пазарджик и Пловдив)
и второто му пленничество го отвежда в Капуа и Рим.

А защо не знаем нищо за родословния корен на Спартак. Той е имал жена в Родопите
– казвала се е Фия и тя е била жрица в Храма на Дионис. Спартак е имал син и не
знаем за неговата съдба. Имал е и сестра, наричали са я галено Мирца (от името
Марица). Тя е била най-голямата древна певица –известна още като Родопея.

Гладиаторите живо са се интересували от живота, борбата и съдбата на Спартак.
А той кратко е отговарял: „Аз бях водач на едно от най-силните тракийски племена
в Родопите (бесите). Имах дом и безброй стада – овце, коне, волове в Родопите.
Бях богат, силен и щастлив“. Казвал, че е родопеец по рождение и тракиец по произход.

Римляните сринали столицата на бесите Бесапара. Сринали и Храма на Дионис във
висините на Родопите. Жена му Фия – жрица в Храма – се опитала с всичкото злато
да откупи Спартак, но римляните взели богатството без да го върнат и дори взели
и жена му, и сестра му. Измъчвали и унищожавали един славен род от Родопите, водачи
на бесите – „непобедени от никого”, както каза Херодот.

Лукул – водач на други 100 000 римски войници в Тракия – искал да сломи съпротивата на траките-беси. Той
заповядал на онези траки, които се съпротивявали, да се отсече дясната ръка. Деца,
жени и старци зазиждали вътре в родопските пещери, та и след 2000 години да се
откриват костите им. Изселвали други към Стара планина, прехвърляли ги през Данува,
но те пак намирали начин да се освободят и да воюват до смърт със завоевателя.
От въстанието на Спартак до завладяването на Тракия е имало още 6 въстания.

Още като юноша Спартак обичал конете. Яздейки из Родопите, той е усещал свободата.
За да отнеме на народа му любовта и свободата, Римската империя изградила гладиаторски
школи, във всяка от които имало по 5000 гладиатори. Спартак се случил в школата
на Капуа. Бил е и в Помпей. Сражавал се е и в школата в Рим. Това му е дало възможност
да създаде неразкрита огромна мрежа от бъдещи въстаници в тези „училища“.

Не само сестра му Мирца е била прочута древна песнопойка. И Спартак е можел да
пее. Той създал в Помпей по време на въстанието (74-71 г. пр. Хр.) цял музикален
отряд от гладиатори и дал основата на Гладиаторския химн – стиховете му са взети
от гладиаторска песен, която Спартак обичал да пее: „Богиньо Свобода, в свободните
битки ела!/ И нека стане на меч всяка робска тояга!“.

Прочута е Спартаковата мисъл, изречена пред гладиаторите: „Човек без родина е
печален чужденец“. Колко съвременно звучи това и днес.

Преди въстанието Спартак е участвал в гладиаторските борби до смъртта на единия.
Той станал победител във всичките 100 такива сражения, случили се пред погледа
на 120 000 зрители. Специален служител в Големия цирк в Рим със специална кука извличал
трупа на убития гладиатор през Вратата на смъртта. После посипвал с мраморен прах
кървавите петна по стадиона, за да попие пролятата човешка кръв.

 

Сестрата на Спартак – Мирца, също застанала в редиците на въстаналите гладиатори.
Тя била влюбена в гладиатора Арторикс – водач на трети корпус. Той се самоубива
в едно сражение и откривайки трупа му след боя, Мирца също слага край на живота
си. Но някой да е написал нещо за голямата любов на Арторикс и Мирца? България
ги е изтрила от паметта си.

Всички гладиатори винаги били готови да умрат за Спартак и се удивлявали на неговата
сила, гениално пълководство и вяра в свободата. Когато имали малки почивки, го питали какво същност иска да постигне. Той отговарял кратко: „Надявам
се да разруша този прогнил римски свят и да видя, че се ражда независимостта на
народите. Искам да премахна робството и да видя изгрева на свободата“!

 

Въстанието на Спартак избухва на 20 февруари 74 г. пр. Хр. До 71 г., цели 1095
дни гладиаторите издържат без оръжие, без храна и без подслон. Всичко, което им е
нужно, те си доставят в боя и го взимат от поробителя: копия, щитове, шлемове,
мечове, катапулти, колесници, храна, облекло, музикални инструменти…

Спартак вдига въстанието си със 78 души. И бяга към планината Везувий. Само за
часове тези, които го последват, стават 300. След това за няколко дни броят им
достига 10 000 души. В колосалния изблик на гнева си гладиаторите стават 120 000.
С тази своя войска смелият родопчанин тръгва срещу 450-хилядната войска на Римската
империя.

 

Втурвайки се в боя, всички пеели Спартаковия химн на свободата, а големият тракиец
винаги пръв – заметнат с червено наметало, за психическо увличане на целите легиони…

Но родната лотофагия е поразила така нашата свещена история, та и гласът на Паисий
днес би звучал глух и пуст. Нашите „експерти”, министри”, историци и изследователи
са преяли от лотоса и вече са забравили думата България.

 

Те така и не са открили думите на Христо Ботев за Спартак, изписани от ръката
на великия ни революционер, една година преди да сформира четата си. Толкова ли
е трудно да се намерят тези велики Ботеви редове, публикувани на 18 февруари 1875
година. Четете, скъпи родни професори и академици, непременно ще ги намерите.

Източник: budnaera